Чудех се кога да тръгна. Отдавна бях планирал това пътешествие, но се колебаех дали да не тръгна на следващият ден и да отложа и без това отложеното пътуване. Колебанието ми бе прекратено в мига, в който прочетох късмета, което ми се падна с кафето от Фреш бара, над който имам удоволствието да живея:

 

„Не се колебайте. Докато си търсите място под слънцето, то може да залезе“.

Това е от типа съвпадения, които и да не си вярващ, ще те накарат да се замислиш.

 

Не много след това (но не и малко, специално този ден бях екстра бавен и мързелив) багажа беше готов, колата заредена и аз готов да се отправя на поредното пътешествие. Не бях закусвал, а вече беше привечер и на Велико Търново отбих, за да намеря местенце, на което да хапна. Обичам да отивам на нови места на принципа на случайността.

Час и нещо след „сядам да хапна набързо“ все пак потеглих отново към Шабла. Сега, малко предистория. Не бях ходил там, не знаех къде точно отивам, освен, че е на Шабла и че има минерални извори наблизо. Вече почти в града, разбрах че трябва да продължа да карам към фара (имало фар ?!?), за да намеря точната дестинация.

 

На Шабла ме покани приятелско семейство, за която тяхна традиционна разходка по плажа, техни интересни гости и съседи, както и куп други неща ще разкажа в отделни статии.

Шабла, или ако трябва да съм максимално коректен – рибарско селище „Кария“, в което както се оказа бях отседнал, ме посрещна, след както ми се стори дълго каране, хладна, ветровита и може би леко страховита с гледката на фара извисяващ се в нощта. Малко като в някой филм, в който главните герои имат да свършат супер важната работа на фара в някой не особено слънчев ден. Само че главните герои на тази статия са други, но за това след малко. Бях много уморен, а и вече минаваше един сутринта, така че разглеждането и впечатленията оставих за следващият ден.

Въпросният ден предпочетох да се наспя, като споделянето на традиоционната разходка, за която бях слушал отдавна оставих за следващият ден. След като станах и пих кафе, се отправих на разузнаване, като тръгнах директно посока плажа. В последствие разбрах, че съм бил тръгнал по пътя на въпросната разходка и почти съм бил стигнал къмпинга.

 

Досега не бях виждал толкова див плаж. Разбира се, аз не съм виждал много плажове, но разнообразието тук ме впечатли. Слизайки по стръмни останки от стълбички, които водят към още по-стръмни камъни се озовавате на плажа. Реших да тръгна да се разхождам по плажната ивица, като предполагах, че съм тръгнал посока къмпинга, за който ми бяха разказвали. По пътя натам нямаше много хора, а гледката и усещането бяха много автентични. Времето беше много ветровито и скоро щях да разбера и защо.

Не бях закусвал и вече сериозно започнах да огладнявам, като в главата ми бяха бира и сандвич. Не виждах края на плажа наблизо, затова първо попитах една двойка чужденци (както се оказа), които ми казаха, че трябва да продължа надолу 10-15 минути.

 

По пътя надолу видях двойка мъж и жена, седнали на къмпинг столчета, с мини бус преработен в кемпер зад тях. Мъжа имаше питие в ръката. Гледката беше класическа, като от филм. Нещо ме накара да попитам и тях откъде мога да си купя сандвич и бира. Жената ми обясни за къмпинга надолу, като казаха, че е на около три километра, след което предложи да ми сипе бира. Първоначално отказах, но и двамата ми се сториха готини и реших да споделя чаша бира с тях, макар и да бях много гладен. Бирата беше сервирана в чаша с лек дъх на мастика, което всъщност се оказа доста приятна комбинация.

За една чаша бира получих много интересна информация от най-различен тип, както и допълнително вдъхновение и енергия. Въпросната двойка са от Румъния и са започнали да пътуват и да изучават плажовете на Европа от 1987 година, като в даден момент са се оборудвали и с техен си преобразуван мини кемпер бус. Целта на статията ми не е толкова да разкажа за техният бус или на колко точно плажа са били и къде, макар и броя им да беше впечатлителен. Основната ми цел е да се опитам да предам чувството на свобода и щастие, което лъхаше от тях и което те споделиха с мен.

 

В по-голямата част от годината те са хора, които навярно бихте видели почти навсякъде. Постоянна работа, две дъщери (вече пораснали), много и различни отговорности, забързаният и динамичен живот на един модерен човек.

Но за две-три седмици от годината те взимат своето парче абсолютна свобода. Момент, в който не е важно кой ден от седмицата е, в колко часа си станал, в колко часа си легнал, колко точно си спал, кога ще огладнееш, какво ще ядеш и всичко останало, с което повечето хора често се затормозяваме, даже било и по време на почивка.

От тях научих много и интересни неща, като например, както писах по-горе, защо е толкова ветровито. Разказаха ми за празника на 15 август, за обръщането на вятъра, за нос Калиакра и как се явява естествена преграда от вятъра по това време, както и за древни вярвания, че това е период на преобразуване. Разказаха ми също за интересни плажове сега и преди, за добри места за ядене, както и за такива, на които можеш да повръщаш. Научих за древни останки по нашите земи, за това, че според проучвания Пловдив е първият град в Европа и шести в света. Чух интересни истории за царе и битки, завоевания и загуби. Познанията им за България определено надминаваха моите. Говорехме на английски, помня как рисуваха с пръсти карти в пясъка, за да илюстрират по-добре местата, за които ми обясняваха. Хареса ми страстта и ентусиазъма, с който ми разказваха всичко.

Споделиха ми, че едно то най-любимите им места е това, на което бяхме, а именно една малка част от плажната ивица точно преди къмпинг Добруджа ако идваш от фара на Шабла. Това било място, на което обичали да седят с часове и да наблюдават водата, която преди 15-ти август била гладка и спокойна като тепсия. Споделиха ми за делфините, които са виждали да си играят, за полетите на различни птици и как в такива моменти нямам нужда от това, като посочиха слушалките, които стояха на врата ми.

Хареса ми тяхната идея за абсолютна свобода и за изживяване на настоящият момент. Нарекоха себе си „Статуята на Свободата“. Държаха да ми предадат посланието. Послание, което искам да предам на и вас – то не е конкретен цитат или мисъл, ами по-скоро една идея, една, ако искате наречете – утопия. Да живееш в настоящият момент и да се наслаждаваш на живота максимално.

Благодаря!