Още след като двойката румънци ми разказаха за него, нос Калиакра влезна в дестинациите ми за възможно най-скоро посещение. Речено-сторено и броени дни, след като се запознах с тях вече пътувах натам. Пътя до там беше приятен и живописен и карайки бавно и с удоволствие стигнах до крайната дестинация. Хареса ми ето тази табела на влизане за към носа, която спрях да снимам:

(снимка на табелата)

Още с влизането на паркинга, в момента в който правех първите снимки след като слезнах от колата ме спря гранична полиция за проверка. След рутинната проверка продължих с разглеждането като влезнах навътре.

Първата сграда, която ми направи впечатление беше както се оказа в последствие антична църква. Самото излъчване и усещане на мястото е много интересно и като самото място – дуално. Вече ми бяха разказали историята за девойките, които за да избегнат да бъдат поробени от османците, си връзват косите една в друга и заедно скачат от скалата. Всъщност детайла с косите ми го разказаха не кой да е, ами самите румънци и то кога!

Влизайки на нос Калиакра вече бях доста гладен и жаден, затова първата ми дестинация беше както се оказа в последствие италиански ресторант с много приятна гледка към морето.

(снимки на ресторанта)

Каква беше изненадата ми, докато оглеждайки се за маса видях не кого да е, ами двойката румънци, седящи на близка до мен маса. Изненадата беше посъвместна и приятна и ето, че вече имаше с кого да споделя обяда си.

(снимка на Румънците)

Както и предният път по време на краткият ни разговор получих много ценна и интересна информация, включително и ръчно рисувана карта на салфетка! с дестинации за посещаване в Румъния.

(снимка на салфетката)

След приятен обяд, включващ пържен сафрид и домашни пържени картофки с бира реших да продължа или по-скоро да започна разглеждането на нос Калиакра.

(снимки на храната)

Честно казано, тук нямам кой знае какво да разкажа, а по-скоро да покажа. Впечатли ме дуалността на мястото, както споменах и преди. Както ми и разказаха, нос Калиакра се явява естествена преграда за ветровете след 15-ти август и аз имах удоволствието да наблюдавам това на живо. Заставайки от едната страна, т.е северната наблюдаваме и усещаме силните ветрове, огромните вълни и усещаме мощта и могъществото на природата. Буквално на 1-2 минути по-настрани от другата страна на носа, наблюдаваме една тотално различна картинка – спокойно море като тепсия, с яхти в него, които теглят закачени за тях надуваеми детски лодки. Деца играят в тях, медузи плуват така спокойно, че можеш да ги видиш чак отгоре. Все едно се пренасяме на друго място, някой курортен остров например.

Друго нещо, което ми направи впечатление и ми се стори едновременно забавно и малко смешно, бяха всичките тези момичета, които караха приятелите си да ги снимат. Човек би помислил, че е попаднал по средата на фото сесия за популярно мъжко списание, наблюдавайки позите и чупките, както и местата, които бяха заемани, за да се получи по-добър кадър. Въпросните снимки след това биваха ревизирани и измъчените фотографи понякога връщани за повторни кадри. Сценката се развиваше и между приятелки, познати и непознати, както и в опити за селфита. Сега, не мога да си изкривя душата и да не си призная, че разбира се и аз си направих от последните.

Самата енергия на мястотото в по-голямата си част е приятна, като изключа частта в непосредствена близост до военната база откъм самият нос, която на мен ми се стори неприятна.

На нос Калиакра се усеща, като и на други места с историческа и национална стойност, едно особено чувство, смесица между представите какво е било и как са живяли хората и чувството на лек патриотизъм, който те обзема.

Едно от местата, които най-много ми хареса на нос Калиакра, беше този старинен портал, до който води една пътека, която мисля е заградена за туристи, но обещавате да не казвате на никой.

(снимка на портала)

Самият портал осигуряваше естествена сянка в горещият августовски ден, гледката към морето беше покъртителна, а вървейки натам и после наобратно, видях толкова много рояци от пеперуди, колкото не бях виждал никога. Бяха предимно малки и жълти по спомен, на големи рояци, та като човек минава и около него политат десетки, ако не стотици пеперуди.

Приключвайки с разглеждането на по-официалната част (и не толкова официалната както разбрахме), реших да направя лек дитур, който се оказа доста интересен. От там ми дойде и идеята за името на статията, докато наблюдавах различните птици, предимно чайки, как летят носени от вятъра на фона на морето и скалите. Гледката беше красива, а полета им излъчваше свобода. Пътя, по който вървях минаваше от северната страна на носа, успоредно на главният път. Румънците ми бяха разказали, как на нос Калиакра имало специални дупки, през които живеещите на носа можели да взимат провизии и да осъществяват търговия и обмен, без да се налага да осъществяват пряк контакт с търговците и тн. Всичко е ставало с кошници и прочее, които са дърпали с въжета. Сега, не знам дали това са въпросните дупки или какво точно са, но ми се сториха интересно, определено дълбоки, а вътре ми се стори да имаше порцеланови чинии нахвърляни ? За последното определено нямам обяснение.

В крайна сметка пътя започна да става все по-пресечен, пътечките ако имаше такива се по-трудни за следване, докато стигнах до един зид, по който зид реших да вървя с идеята да излезна на пътя. Ставаше все по-трудно и след като не бях екипиран и подготвен за такива походи, реших да се върна, като разбира се връщането се оказа доста по-сложно от идването, с въпроси от рода на „Ама аз от тук ли минах ?!“. Все пак доволно изподран и след няколко „по-преки и бързи“ пътеки, след които се връщах успях да се добера до паркинга на нос Калиакра, откъдето се запътих за кратко посещение на Каварна.

На Каварна спрях за съвсем малко, като се отбих до централният плаж и наблюдавах с лек ужас едни от най-големите медузи, които съм виждал да плуват спокойно измежду корабите на пристанището. На тръгване си взех Каварненски понички и зареден с преживявания поех обратно към Шабла.

Нос Калиакра определено е изживяване, което си струва. Дуалността на мястото ни кара да се замислим как често, докато от едната страна има бури и ветрове, от другата всичко е спокойно и мирно – както често се получава в живота с неговите цикли и дуалности. И как ако ни духа твърде много на главата, всичко което трябва да направим е да се преместим малко или пък да използваме вятъра и да се носим с него.

Благодаря!